Рехабилитация на тотално обеззъбени челюсти с импланти

С напредването на възрастта усложненията от зъбния кариес и пародонталните заболявания се задълбочава. Това води до загуба на част от или всички зъби на пациентите. В тази статия ще се разгледат основни принципи при рехабилитация на долна челюст при пациент, който е загубил зъбите си напълно с импланти и надимплантна протеза. Обеззъбяването може да доведе до нарушена нервно-мускулна функция  на долната челюст, нарушената дъвкателна функция, загуба на VDO (вертикален оклузален размер) и лоша естетика. Протетичната рехабилитация трябва да има за цел възстановяване на VDO, дъвкателната функция и естетиката.

Един от методите за възстановяване е използване на тотални протези. Те представляват  конструкции, които покриват изцяло протезното поле. Протезите напълно  възстановява зъбната дъга, като заместват всички зъби. 

В малък процент от случаите пациентите съобщават за непоносимост  към конвенционалните протези. Причините за това могат да са:

  •  Гастроезофагеална рефлуксна болест
  • Тежка атрофия на алвеоларния израстък, което би компрометирало задържането протезата
  • Пациентът не желае да има подвижен протеза.

В съвременната дентална медицина на помощ идват денталните импланти. Те представляват алопластична структура от биологично поносим материал, поставени целенасочено, трайно в контакт с вътрешната среда на организма. Най-честите индикации за използването им са:

  • При липсваш  един или няколко зъба
  • При тотално обеззъбена челюст
  • При пациенти, които не могат да толерират снемаеми протези
  • При пациенти с високи естетични и функционални изисквания

Въпреки че са решението на тези проблеми, понякога използването на импланти не винаги е възможно. Един такъв пример е напредналата атрофия на челюстните кости. Ето защо подробната предоперативна диагностика е от особенно важно значение за успеха на лечението. 

На CBCT се прави оценка на  качеството и обема на резидуалната кост в съответната анатомичната зона, което определя бъдещия лечебен план, а именно позволява ли възстановяване на съзъбието на пациента с надимпланта протеза.

Пациентите винаги желаят неснемаема конструкция, тъй като очакват стабилност и устойчивост подобна на естествени зъби. 

Често фиксираните конструкции имат голям обем, поради необходимостта от възстановяване на загубените тъкани. Това се дължи на напредналата костна резорбция на алвеоларния израстък. При планиране на подобни случаи може да се създаде  и използва прототип –  шаблон, определящ, обема  тъкани необходими за възстановяване и поддръжка на устни. Предимства: висок комфорт. Оралната хигиена при тези протетично конструкции е значително по-сложна, клиничните и лабораторни етапи са повече и по-сложни, необходими са 4-6 и повече импланта.

Планиране на възможни позиции на денталните импланти спрямо CBCT.
 
Оценка обема от тъкани необходим за възстановяване, чрез восъчен шаблон.

Опората  и задържането на подвижните конструкции – протеза върху импланти се осъществява от надстройка, фиксирана към имплантите. Протезата ляга върху лигавицата в устната кухина, а надстройките осигуряват задържане само по време на движение. Предимства: Лесна поддръжка на хигиената на устната кухина; Лесни за изпълнение клинични и лабораторни етапи; Необходимо е поставяне на два импланта в долна челюст и четири в горна.

Клиничен случай:

Мъж на 75 години, с напреднало пародонтално заболяване беше насочен за консултация и лечение. Пациентът е не-пушач с артериална хипертония трета степен, и подагра ( терапия: Реновия 20 мг; Лориста 50 мг; Моксигама 0.6 мг; Колхицидин 0.5 мг) . Съобщава за болка в горна и долна челюст, подвижност и нарушена фукция – дъвкане. От клиничния преглед се установи отлагане на плака около наличните зъби , дълбоки пародонтални джобове и подвижност на зъбите.  В двете челюсти  зъбите бяха неперспективни за пародонтални лечение, поради което бяха екстрахирани. Изработиха се временни конвенционални протези.

Инициалната ситуация.
Образна диагностика (CBCT) за  оценка на  обема и качеството на резидуалната кост 

Два месеца след екстракция на зъбите се направи образна диагностила (CBCT). Установи се тежка атрофия в челюстите, поради напредналото пародонтално заболяване и  екстрахирани  зъби с голяма давност. Пациентът отказа плана на лечение с фиксирани конструкции.

По време на първия хирургичен етап се поставиха  два имплант в долна челюст  и четири импланта в горна челюст с диаметър 4 мм и дължина 10 мм  (109.983 ; Neodent, Helix GM).

Втори хирургичен етап, разкриване на имплантите и завинтване на Novaloc надстройка с гингивална височина 2.5 мм (102.163) в долна челюст. Поради изразеня наклон на резидуалния алвеоларен гребем в горна челюст се поставиха  ъглови Novaloc надстройки 15 градуса с гингивална височина 3.5 мм.

Един месец след втория хирургичен етап конвенционални протези се фиксираха върху имплантите с самополимеризираша пластмаса (gc unifast). След изолиране на надстройката върху нея се фиксираха титаниеви матрици (2010.703-STM ). 

Предваритено оформените отвори в протезата  се запълниха с самополимеризираща пластмаса (gc unifast), след което се фиксираха  титаниевите матрици (2010.703-STM). От матриците, фиксирани в протезата се отстраниха лабораторните ретенции и се замениха с бели такива ( 2010.711-STM ).  На пациента се дадоха   инструкции как да подържа добра орална хигиена около надстройките. 

Титаниеви матрици, фиксират се трайно в протезата
Цветово кодиране на силата на ретенция.

Две седмици след фиксиране на протезите,
Рентгенов образ на титаниеви матрици, надстройка Novaloc и импланти.

Пациентът съобщи, че се е върнал към нормалноя си живот, подобрили е е храненето и самочувствието.

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *