Денталният имплант е компонент, който взаимодейства с костта на челюстта или черепа, за да поддържа протетична конструкция като корона, мост, протеза, лицева протеза или да действа като ортодонтска опора. Основата на съвременните дентални импланти е биологичен процес, наречен остеоинтеграция, при който материали като титан или неговите сплави образуват интимна връзка с костите. За остеоинтеграцията е необходимо различно време, преди да се изработи и фиксира протетичната конструкция към импланта. Временна протетична конструкция се изработва и фиксира веднага след имплантирането – имедиатно възстановяване и/или натоварване, ранно натоварване на импланта – два дни след имплантирането му, конвенционално натоварване – от 3 до 6 месеца след имплантиране и отложено имплантиране. След оформяне на тъканите с помощта на временна коронка или мост се изработва дефинитивната конструкция.

Водената костна регенерация или GBR, както и водената тъканна регенерация или GTR са орално-хирургични процедури, при които се използва бариерни мембрани с и/или без костни филъри за насочване на растежа на нова костна и гингивална тъкан. Понастоящем, водената костна регенерация се прилага предимно в устната кухина, за реконструкция на алвеоларния израстък на челюстите преди имплантиране, презервация след екстракция на зъб и отложено имплантиране, регенерация на костта около дентални импланти и регенерация на периодонтални тъкани.